През девет планини

В стиховете на Катерина Хапсали са приютени думите на една жена, подобна на всички жени от Ева насам – думи на радост и болка, думи на майка и любима. Кротка, напоителна и нежна, тази поезия е за четене в спокойна нощ и в бурен ден. Тя съпровожда живота, не го превръща в неразбираема метафора, а го побира в песен. Тези стихове могат да се четат и когато си сам, и когато си с някого. Могат да се пеят и шепнат. С тях можеш да кажеш и „добър ден“, и „сбогом“. Многолика и търсеща, Катерина Хапсали е вложила в тях душата и ума си, откривайки вдъхновението си във вечното им противоборство. Стиховете й свързват с корените и дават простор, дълбаят зад видимото без насилие и претенциозност. Женска поезия в най-истинската й форма – сила зад кадифе, проста истина зад красива метафора.