Черните кучета

Това е историята на Джун и Бърнард, разказана от зет им Джереми. Джун и Бърнард се влюбват един в друг, преживяват заедно войната, членуват в Комунистическата партия, напускат я разочаровани, оженват се, раждат си деца, разделят се завинаги и се обичат завинаги. Разделят се поради непреодолимите си идейни различия. Джун: Човешката природа, човешкото сърце, духът, душата, самото съзнание – наречи го както желаеш, – в крайна сметка това е единственото, с което разполагаме. То трябва да се развива и да се разширява. Без революция във вътрешния ни живот всичките ни големи планове се обезсмислят. Бърнард: Колкото до вътрешния живот, опитай се да постигнеш нещо от казаното на празен стомах. Или ако няма чиста вода за пиене. Или ако делиш стая с още седем души. Както виждаш от начина, по който се развиват нещата на тази пренаселена малка планета, на нас наистина ни трябват идеи, и то не какви да е, а много добри идеи! А ето какво казва пак Джун по повод на зловещите кучета, които среща в планината и които променят живота й: Злото, за което говоря, живее във всеки от нас. То обсебва индивида, личния живот, семейството... А после, когато се появят подходящи условия, в различни държави и по различно време изригва ужасна жестокост, насочена срещу живота, и човек се изумява от дълбоката омраза, която изпитва. Подир това омразата отново се спотайва в очакване на своя час. Тя е нещо, което живее в сърцата ни...